Анри Гено: Европа сляпо следва американците и е обречена да бъде жертва
Автор: Андре Беркоф, радио " Сюд "
" Европейската комисия ни въвлича в нещо, което действително не сме обсъждали и което не e наложително да желаеме. За мен това стремително бързане на Европа е самоубийствено. Във всеки случай тя ни кара да поемем забележителен риск, вместо да се опита да дефинира европейски път, а не безусловно гласа на подчинението... Когато Дьо Гол напусна обединеното командване на НАТО, в обстановка, която е доста по-различна от днешната, той сподели, че е доста значимо Франция в никакъв случай да не бъде въвличана във война, която не е желала. Това не пречи да бъде солидарна със западния лагер, да бъде постоянно до своите съдружници, когато има доста мощна опасност, само че, в последна сметка, Франция би трябвало да реши дали желае да бъде въвличана във война или не, а не да бъде въвлечена във война, без да е споделила своята дума ", споделя Анри Гено, бивш специален консултант на президента Никола Саркози, в изявление за журналиста Андре Беркоф по френското радио " Сюд ".
- На 30 септември честваме годишнината от референдума за Маастрихтския контракт - навръх 30 септември 1992 година А подписването му беше през февруари 1992 година Анри Гено, вие бяхте специфичен консултант на Никола Саркози, по-късно бяхте комисар в Генералния комисариат по планирането, след това написахте няколко забележителни книги. Но в действителност постоянно сте били - не бих споделил въздържан, а освен това във връзка с Маастрихтския контракт. Но преди да приказваме за контракта и за следствията от него, да поговорим за това, което се случва през днешния ден: речта на Путин (за частична военна готовност, бел. пр.) и шумът на ботуши, Западът против Русия, НАТО против Русия и речта на Макрон през вчерашния ден пред Общото заседание на Организация на обединените нации - какво показва всичко това? Виждаме, че през днешния ден Европа играе някаква роля. Във всеки случай Европейският съюз играе ли някаква роля, с изключение на да дава милиарди и оръжия на Украйна - това ли е неговата роля?
- На първо място, една забележка: малко преди утвърждението на Договора от Маастрихт ни дадоха обещание и след това не стопираха да повтарят това заричане, че той е единственият метод европейските народи да запазят своята самостоятелност от огромните империи, от суперсилите - Съединени американски щати, Русия, Китай -, че няма други решения, с изключение на все по-силното консолидиране на Европа, с изключение на основаването - въпреки и това да не беше прието - на федерална Европа, и че няма място за самостоятелна Европа сред империите. Дори това, което остава от независимостта на нациите, не можело да бъде предпазено, в случай че не бъде построена интегрирана Европа - в действителност изгубването на огромна част от нациите, с цел да се прегрупираме в една огромна целокупност, която, както виждаме през днешния ден, тридесет години по-късно, Европа в никакъв случай не е била толкоз подвластна, толкоз подчинена на блоковата логичност. Обещаха ни самостоятелност, а имаме взаимозависимост.
- В какво съответно се показва тази взаимозависимост?
- Сляпо следваме американците, американската политика в историята на спора (между Русия и Украйна - бл. пр.). Ясно се вижда, че Европа няма обособен глас, няма самостоятелна, независима политика на Европа на международната сцена през днешния ден. Солидарност на западния лагер - добре, само че Европа е дотам подчинена, в такова сляпо следване, без да се стреми гласът ѝ да бъде чут, до момента в който тя е на първа линия в тази рецесия - т.е., в случай че някой би трябвало да понесе цената на тази рецесия, това е точно Европа, нейните поданици би трябвало да платят за тази рецесия, европейското население. Ако войната се разшири, да вземем за пример, Европа е на първа линия. Другите са от другата страна на Атлантика, новозеландците, австралийците…
- Китайците не са тук.
- Европа е на първа линия. И виждаме, че тя е изцяло подвластна стопански. Тази взаимозависимост набъбна по време на пандемията с медикаментите, когато внезапно бяхме смаяни, че към този момент не произвеждаме аспирин и парацетамол. Тези рецесии акцентират нашата взаимозависимост, до момента в който ни бяха дали обещание самостоятелност. И през днешния ден го виждаме доста ясно с газа, с петрола, към момента не сме разбрали какъв брой сме подвластни за редица метали, за доста първични материали, които са в самото сърце на цифровата гражданска война. Настоящето и бъдещето ни се се оказват тъкмо противоположното на това, което ни бяха дали обещание.
- Светлото бъдеще.
- И в случай че на следващия ден светът навлезе в нова студена война, Европа ще бъде първата жертва, тъй като Европа на процедура няма първични материали, ще има проблем със сигурността на своите доставки и по какъв начин ще подсигурява тази сигурност?
- Това, което се вижда доста добре, в светлината на Маастрихтския контракт, е, че всяка страна - била тя Германия или друга - води лична избавителна политика. Наистина не може да се каже, че има обединена Европа. Урсула фон дер Лайен непрестанно се пробва да го съобщи. Но когато виждаме Франция, която споделя “ще продаваме газ и ще купуваме електричество от Германия ”, се питаме защо става дума? Какво вършим? Накъде води тази политика? Дали обстановката трайно се утежнява?
- Ситуацията се утежнява освен поради Маастрихтския контракт. В реалност това е същият метод на мислене, същата интелектуална и политическа матрица, която сътвори по едно и също време Маастрихтска Европа и политиките, провеждани от четиридесет години насам. Добре виждаме, че казусът с електричеството при нас е обвързван с две неща: фактът, че изоставихме нуклеарния бранш, това не датира единствено от годините на ръководството на Оланд. Спомням си, че заседавах в борда на шефовете на “Електрисите дьо Франс ” ( “Е Де Еф ”), когато бях комисар в Генералния комисариат по планирането през 90-те години. Цялата сила беше ориентирана към интернационалното развиване - наложително трябваше да се направи 50% оборот в чужбина. Държавата тласкаше “Е Де ЕФ ”, харчеше милиарди и най-много забележителна сила за всички тези интернационалните завоевания, а през това време не се грижеше за нуклеарния бранш. Така че това датира от много години.
Освен това има обединен пазар на електричеството, който действа съгласно разпоредбите на конкуренцията. Той има една логичност и тя е, че цената на електричеството се дефинира от конкурентния пазар и затова се дефинира по цената на минимум ефикасната централа в Европа. Ние развиваме нуклеарна енергетика и цената на нашето електричество се дефинира съгласно цената на най-неефективната газова централа в Европа. И това не е всичко. Европа ни задължи да приемем изцяло неуместни закони, като този, съгласно който “Е Де Еф ” да продава на ниска цена ток на своите съперници, с цел да могат да го конкурират! Понеже не са били задоволително конкурентни съгласно Европейската комисия, “Е Де Еф ” произвеждаше на доста ниска цена. Така че трябваше да продаваме създаденото електричество на съперниците на ниски цени, с цел да дойдат да ни конкурират. Не можете да си визиите доколко трябваше да действаме против здравия разсъдък, с една Европа, водена от догмите на конкуренцията и от желанието да лиши от всякаква власт европейските държавни управления.
На последващо място критериите от Маастрихт вкараха така наречен структурни промени, които частично се състояха в анулация на публичните услуги. Така беше анулирана публичната електроенергийна услуга, бе разрушен естественият монопол на “Е Де Еф ” и навлязохме в конкурентна система, и това важи на всички места. Това е извънредно! Всички се радват на анулацията на привилегиите на железничарите или на анулацията на привилегиите на чиновниците на държавната компания за всеобщ превоз (RATP).
- Така разрушават монопола.
- Много добре, само че в този момент към този момент няма машинисти, няма ватмани в метрото, няма автобусни водачи, тъй като техният статут все пак имаше това свойство, което не беше конкурентно, само че позволяваше да предложи кариера в тези специалност. Днес просто към този момент няма претенденти. Именно поради натиска, който упражни Европа, само че и заради обстоятелството, че тази идеология се споделя от ръководещата класа, от европейските държавни управления, те управляваха съгласно това, което бихме могли да назовем “счетоводна политика ”, т.е. всяка стопанска система е добра, всички би трябвало да бъдат в идеална конкуренция…
- Ненадминатият небосвод на пазара, както се споделя.
- Да, на пазара и на чистата конкуренция. И през днешния ден на всички места виждаме вредите - към този момент няма учители, няма медицински сестри в лечебните заведения, няма автобусни водачи, няма кой да кара учебните рейсове. Тази заран чух, че липсват 8000 автобусни водачи във Франция. Следователно съсипахме доста и през днешния ден се оказваме в една Европа, която е по-зависима от всеки път, с общества, които трябваше да процъфтяват под огромната европейска светлина и които през днешния ден са в разпад, с демокрации, които са в рецесия в цяла Европа, тъй като избирането на хора, които ви споделят в навечерието на изборите “ще трансформира всичко, ще видите ”, а на идващия ден - “нищо не мога да направя, тъй като има Европа, има Съд на Европейския съюз, има Световна комерсиална организация, има съглашения за свободна търговия, контрактувани от Еврокомисията ” и т.н…
- Но видяхме и изборите в Швеция, ще забележим и изборите в Италия и имаме чувството, че Маастрихтският контракт загуби въздействието си над европейските политици и през днешния ден Европа е зрителка.
- Така е, тъй като това е по едно и също време машина за отнемане на страните от способността им да вземат решение и да организират политики; това е и машина за деполитизиране на обществото и стопанската система - това е идеологията, съгласно която желаеха да изградят Европа, т.е. обществото да бъде сложено на автопилот. Имаше хора, които споделяха тази концепция в другите европейски страни, измежду които и нашата. Казваха: “Това, което се прави, е доста добре, тъй като ще накара французите да одобряват и да създадат промените, които не желаят ”. Беше нужна външна насила, с цел да принудят хората да станат съвременни. Вижте още веднъж положението на обществата и на политиката - само че политиците също са виновни, те сътвориха тази Европа с чувството си за леко болшинство.
- 51% на референдума, напомням.
- А по-късно видяхме, че лагерът на отхвърлянето на обществото, което ни бяха приготвили, нараства и в този момент има голям лагер на отхвърлянето, което не е безусловно отменяне на Европа, а лагер на отменяне на тази Европа и на обществото, което основава, и на политическото изтощение, което води до ужасна рецесия на демокрацията. Когато казвате на хората “ще направя всичко това ”, а на идващия ден казвате “нищо не мога да направя ”, значи демокрацията е в рецесия. Ако ви кажат, че има единствено една допустима политика и че без значение от резултата на изборите левицата или десницата ще я организират, значи към този момент няма народна власт. Този контракт лишава жителите от тяхната опция да трансформират държавната политика.
- Последен въпрос: в светлината на това, което се случва, на този разпад, за който говорите, обречена ли е Европа? Защото през днешния ден виждаме, че е подвластна и е зрителка, т.е. не тя държи кормилото, на фона на протичащото се в Украйна.
- “Обречена ” е доста едва казано - в случай че това продължи, тя ще бъде жертва, тъй като, отново дублирам, тя е на първа линия във всичко това, тя има най-вече за губене, може всичко да загуби. Много значимо е Европа да издигне глас на сдържаност, да потърси различен глас, друг от този на борбата. Но това не се случва и, както постоянно в тази рецесия, има едно стремително бързане, което се състои в усилване още повече на пълномощията на европейските институции, даже оттатък договорите, които постоянно размахват като Десетте Божи заповеди, които не трябва да се нарушават. Но те непрестанно ги нарушават - видяхме го по време на пандемията.
- А през днешния ден какво вършат?
- Европейската комисия ни въвлича в нещо, което действително не сме обсъждали и което не e наложително да желаеме. За мен това стремително бързане на Европа е самоубийствено. Във всеки случай тя ни кара да поемем забележителен риск, вместо да се опита да дефинира европейски път, а не да приказва безусловно с гласа на подчинението.
- Глас на мощ, която действително съществува, гласът на европейската мощ.
- Нещо доста значимо въпреки всичко: когато Дьо Гол напусна обединеното командване на НАТО, в обстановка, която е доста по-различна от днешната, той сподели, че е доста значимо Франция в никакъв случай да не бъде въвличана във война, която не е желала. Това не пречи да бъде солидарна със западния лагер, да бъде постоянно до своите съдружници, когато има доста мощна опасност, само че, в последна сметка, Франция би трябвало да реши дали желае да бъде въвличана във война или не, а не да бъде въвлечена във война, без да е споделила своята дума.
- А през днешния ден виждаме, че няма нито съвещание на Народното събрание, нито нищо за това, което се случва. Благодаря за разясненията, Анри Гено!
Свързани публикации:
Превод от френски: Галя Дачкова
" Европейската комисия ни въвлича в нещо, което действително не сме обсъждали и което не e наложително да желаеме. За мен това стремително бързане на Европа е самоубийствено. Във всеки случай тя ни кара да поемем забележителен риск, вместо да се опита да дефинира европейски път, а не безусловно гласа на подчинението... Когато Дьо Гол напусна обединеното командване на НАТО, в обстановка, която е доста по-различна от днешната, той сподели, че е доста значимо Франция в никакъв случай да не бъде въвличана във война, която не е желала. Това не пречи да бъде солидарна със западния лагер, да бъде постоянно до своите съдружници, когато има доста мощна опасност, само че, в последна сметка, Франция би трябвало да реши дали желае да бъде въвличана във война или не, а не да бъде въвлечена във война, без да е споделила своята дума ", споделя Анри Гено, бивш специален консултант на президента Никола Саркози, в изявление за журналиста Андре Беркоф по френското радио " Сюд ".
- На 30 септември честваме годишнината от референдума за Маастрихтския контракт - навръх 30 септември 1992 година А подписването му беше през февруари 1992 година Анри Гено, вие бяхте специфичен консултант на Никола Саркози, по-късно бяхте комисар в Генералния комисариат по планирането, след това написахте няколко забележителни книги. Но в действителност постоянно сте били - не бих споделил въздържан, а освен това във връзка с Маастрихтския контракт. Но преди да приказваме за контракта и за следствията от него, да поговорим за това, което се случва през днешния ден: речта на Путин (за частична военна готовност, бел. пр.) и шумът на ботуши, Западът против Русия, НАТО против Русия и речта на Макрон през вчерашния ден пред Общото заседание на Организация на обединените нации - какво показва всичко това? Виждаме, че през днешния ден Европа играе някаква роля. Във всеки случай Европейският съюз играе ли някаква роля, с изключение на да дава милиарди и оръжия на Украйна - това ли е неговата роля?
- На първо място, една забележка: малко преди утвърждението на Договора от Маастрихт ни дадоха обещание и след това не стопираха да повтарят това заричане, че той е единственият метод европейските народи да запазят своята самостоятелност от огромните империи, от суперсилите - Съединени американски щати, Русия, Китай -, че няма други решения, с изключение на все по-силното консолидиране на Европа, с изключение на основаването - въпреки и това да не беше прието - на федерална Европа, и че няма място за самостоятелна Европа сред империите. Дори това, което остава от независимостта на нациите, не можело да бъде предпазено, в случай че не бъде построена интегрирана Европа - в действителност изгубването на огромна част от нациите, с цел да се прегрупираме в една огромна целокупност, която, както виждаме през днешния ден, тридесет години по-късно, Европа в никакъв случай не е била толкоз подвластна, толкоз подчинена на блоковата логичност. Обещаха ни самостоятелност, а имаме взаимозависимост.
- В какво съответно се показва тази взаимозависимост?
- Сляпо следваме американците, американската политика в историята на спора (между Русия и Украйна - бл. пр.). Ясно се вижда, че Европа няма обособен глас, няма самостоятелна, независима политика на Европа на международната сцена през днешния ден. Солидарност на западния лагер - добре, само че Европа е дотам подчинена, в такова сляпо следване, без да се стреми гласът ѝ да бъде чут, до момента в който тя е на първа линия в тази рецесия - т.е., в случай че някой би трябвало да понесе цената на тази рецесия, това е точно Европа, нейните поданици би трябвало да платят за тази рецесия, европейското население. Ако войната се разшири, да вземем за пример, Европа е на първа линия. Другите са от другата страна на Атлантика, новозеландците, австралийците…
- Китайците не са тук.
- Европа е на първа линия. И виждаме, че тя е изцяло подвластна стопански. Тази взаимозависимост набъбна по време на пандемията с медикаментите, когато внезапно бяхме смаяни, че към този момент не произвеждаме аспирин и парацетамол. Тези рецесии акцентират нашата взаимозависимост, до момента в който ни бяха дали обещание самостоятелност. И през днешния ден го виждаме доста ясно с газа, с петрола, към момента не сме разбрали какъв брой сме подвластни за редица метали, за доста първични материали, които са в самото сърце на цифровата гражданска война. Настоящето и бъдещето ни се се оказват тъкмо противоположното на това, което ни бяха дали обещание.
- Светлото бъдеще.
- И в случай че на следващия ден светът навлезе в нова студена война, Европа ще бъде първата жертва, тъй като Европа на процедура няма първични материали, ще има проблем със сигурността на своите доставки и по какъв начин ще подсигурява тази сигурност?
- Това, което се вижда доста добре, в светлината на Маастрихтския контракт, е, че всяка страна - била тя Германия или друга - води лична избавителна политика. Наистина не може да се каже, че има обединена Европа. Урсула фон дер Лайен непрестанно се пробва да го съобщи. Но когато виждаме Франция, която споделя “ще продаваме газ и ще купуваме електричество от Германия ”, се питаме защо става дума? Какво вършим? Накъде води тази политика? Дали обстановката трайно се утежнява?
- Ситуацията се утежнява освен поради Маастрихтския контракт. В реалност това е същият метод на мислене, същата интелектуална и политическа матрица, която сътвори по едно и също време Маастрихтска Европа и политиките, провеждани от четиридесет години насам. Добре виждаме, че казусът с електричеството при нас е обвързван с две неща: фактът, че изоставихме нуклеарния бранш, това не датира единствено от годините на ръководството на Оланд. Спомням си, че заседавах в борда на шефовете на “Електрисите дьо Франс ” ( “Е Де Еф ”), когато бях комисар в Генералния комисариат по планирането през 90-те години. Цялата сила беше ориентирана към интернационалното развиване - наложително трябваше да се направи 50% оборот в чужбина. Държавата тласкаше “Е Де ЕФ ”, харчеше милиарди и най-много забележителна сила за всички тези интернационалните завоевания, а през това време не се грижеше за нуклеарния бранш. Така че това датира от много години.
Освен това има обединен пазар на електричеството, който действа съгласно разпоредбите на конкуренцията. Той има една логичност и тя е, че цената на електричеството се дефинира от конкурентния пазар и затова се дефинира по цената на минимум ефикасната централа в Европа. Ние развиваме нуклеарна енергетика и цената на нашето електричество се дефинира съгласно цената на най-неефективната газова централа в Европа. И това не е всичко. Европа ни задължи да приемем изцяло неуместни закони, като този, съгласно който “Е Де Еф ” да продава на ниска цена ток на своите съперници, с цел да могат да го конкурират! Понеже не са били задоволително конкурентни съгласно Европейската комисия, “Е Де Еф ” произвеждаше на доста ниска цена. Така че трябваше да продаваме създаденото електричество на съперниците на ниски цени, с цел да дойдат да ни конкурират. Не можете да си визиите доколко трябваше да действаме против здравия разсъдък, с една Европа, водена от догмите на конкуренцията и от желанието да лиши от всякаква власт европейските държавни управления.
На последващо място критериите от Маастрихт вкараха така наречен структурни промени, които частично се състояха в анулация на публичните услуги. Така беше анулирана публичната електроенергийна услуга, бе разрушен естественият монопол на “Е Де Еф ” и навлязохме в конкурентна система, и това важи на всички места. Това е извънредно! Всички се радват на анулацията на привилегиите на железничарите или на анулацията на привилегиите на чиновниците на държавната компания за всеобщ превоз (RATP).
- Така разрушават монопола.
- Много добре, само че в този момент към този момент няма машинисти, няма ватмани в метрото, няма автобусни водачи, тъй като техният статут все пак имаше това свойство, което не беше конкурентно, само че позволяваше да предложи кариера в тези специалност. Днес просто към този момент няма претенденти. Именно поради натиска, който упражни Европа, само че и заради обстоятелството, че тази идеология се споделя от ръководещата класа, от европейските държавни управления, те управляваха съгласно това, което бихме могли да назовем “счетоводна политика ”, т.е. всяка стопанска система е добра, всички би трябвало да бъдат в идеална конкуренция…
- Ненадминатият небосвод на пазара, както се споделя.
- Да, на пазара и на чистата конкуренция. И през днешния ден на всички места виждаме вредите - към този момент няма учители, няма медицински сестри в лечебните заведения, няма автобусни водачи, няма кой да кара учебните рейсове. Тази заран чух, че липсват 8000 автобусни водачи във Франция. Следователно съсипахме доста и през днешния ден се оказваме в една Европа, която е по-зависима от всеки път, с общества, които трябваше да процъфтяват под огромната европейска светлина и които през днешния ден са в разпад, с демокрации, които са в рецесия в цяла Европа, тъй като избирането на хора, които ви споделят в навечерието на изборите “ще трансформира всичко, ще видите ”, а на идващия ден - “нищо не мога да направя, тъй като има Европа, има Съд на Европейския съюз, има Световна комерсиална организация, има съглашения за свободна търговия, контрактувани от Еврокомисията ” и т.н…
- Но видяхме и изборите в Швеция, ще забележим и изборите в Италия и имаме чувството, че Маастрихтският контракт загуби въздействието си над европейските политици и през днешния ден Европа е зрителка.
- Така е, тъй като това е по едно и също време машина за отнемане на страните от способността им да вземат решение и да организират политики; това е и машина за деполитизиране на обществото и стопанската система - това е идеологията, съгласно която желаеха да изградят Европа, т.е. обществото да бъде сложено на автопилот. Имаше хора, които споделяха тази концепция в другите европейски страни, измежду които и нашата. Казваха: “Това, което се прави, е доста добре, тъй като ще накара французите да одобряват и да създадат промените, които не желаят ”. Беше нужна външна насила, с цел да принудят хората да станат съвременни. Вижте още веднъж положението на обществата и на политиката - само че политиците също са виновни, те сътвориха тази Европа с чувството си за леко болшинство.
- 51% на референдума, напомням.
- А по-късно видяхме, че лагерът на отхвърлянето на обществото, което ни бяха приготвили, нараства и в този момент има голям лагер на отхвърлянето, което не е безусловно отменяне на Европа, а лагер на отменяне на тази Европа и на обществото, което основава, и на политическото изтощение, което води до ужасна рецесия на демокрацията. Когато казвате на хората “ще направя всичко това ”, а на идващия ден казвате “нищо не мога да направя ”, значи демокрацията е в рецесия. Ако ви кажат, че има единствено една допустима политика и че без значение от резултата на изборите левицата или десницата ще я организират, значи към този момент няма народна власт. Този контракт лишава жителите от тяхната опция да трансформират държавната политика.
- Последен въпрос: в светлината на това, което се случва, на този разпад, за който говорите, обречена ли е Европа? Защото през днешния ден виждаме, че е подвластна и е зрителка, т.е. не тя държи кормилото, на фона на протичащото се в Украйна.
- “Обречена ” е доста едва казано - в случай че това продължи, тя ще бъде жертва, тъй като, отново дублирам, тя е на първа линия във всичко това, тя има най-вече за губене, може всичко да загуби. Много значимо е Европа да издигне глас на сдържаност, да потърси различен глас, друг от този на борбата. Но това не се случва и, както постоянно в тази рецесия, има едно стремително бързане, което се състои в усилване още повече на пълномощията на европейските институции, даже оттатък договорите, които постоянно размахват като Десетте Божи заповеди, които не трябва да се нарушават. Но те непрестанно ги нарушават - видяхме го по време на пандемията.
- А през днешния ден какво вършат?
- Европейската комисия ни въвлича в нещо, което действително не сме обсъждали и което не e наложително да желаеме. За мен това стремително бързане на Европа е самоубийствено. Във всеки случай тя ни кара да поемем забележителен риск, вместо да се опита да дефинира европейски път, а не да приказва безусловно с гласа на подчинението.
- Глас на мощ, която действително съществува, гласът на европейската мощ.
- Нещо доста значимо въпреки всичко: когато Дьо Гол напусна обединеното командване на НАТО, в обстановка, която е доста по-различна от днешната, той сподели, че е доста значимо Франция в никакъв случай да не бъде въвличана във война, която не е желала. Това не пречи да бъде солидарна със западния лагер, да бъде постоянно до своите съдружници, когато има доста мощна опасност, само че, в последна сметка, Франция би трябвало да реши дали желае да бъде въвличана във война или не, а не да бъде въвлечена във война, без да е споделила своята дума.
- А през днешния ден виждаме, че няма нито съвещание на Народното събрание, нито нищо за това, което се случва. Благодаря за разясненията, Анри Гено!
Свързани публикации:
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ